норма
[ˈnɔrmɐ]
норма значение:
Какво е норма? Установена мярка, правило или средна величина за нещо; общоприет стандарт.
1. (общо) Установена мярка, правило или средна величина за нещо; общоприет стандарт.
2. (право) Задължително правило за поведение, установено от държавата.
3. (икономика) Определено количество работа или продукция, което трябва да се изработи за единица време.
- Ударение
- но̀рма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нор-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- норми
Примери за използване на норма
(общо)
- Температурата на въздуха е над климатичната норма за сезона.
- Поведението му е извън всякакви морални норми.
(право)
- Правната норма регулира обществените отношения.
(икономика)
- Работниците преизпълниха дневната си норма.
Антоними на норма
Как се пише норма
Грешни изписвания: нурма
Пише се с о под ударение.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:norma
Заемка от латински norma, означаващо 'прав ъгъл', 'дърводелски ъгълник', а в преносен смисъл — правило, образец.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правна норма
- езикова норма
- хигиенна норма
- влизам в норма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
