Dumite-BG – онлайн речник за българския език

мярка

[ˈmʲarkɐ]

мярка значение:

Какво е мярка? Единица за измерване на величина или инструмент за измерване.

1. (общо) Единица за измерване на величина или инструмент за измерване.
2. (преносно) Граница, предел, степен на проявление на нещо; умереност.
3. (административно) Средство или действие за постигане на някаква цел или за предотвратяване на нещо.
4. (шивачество) Размерите на човешкото тяло, взети за ушиване на дреха.
Ударение
мя̀рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мяр-ка
Род
женски
Мн. число
мерки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мярка

(общо)
  • Метърът е мярка за дължина.
  • Нямам мярка за това количество.
(преносно)
  • Той няма мярка в приказките си.
  • Всичко трябва да е с мярка.
(административно)
  • Правителството взе строги мерки срещу инфлацията.
  • Мярка за неотклонение.
(шивачество)
  • Шивачът ми взе мярка за новия костюм.

Как се пише мярка

Грешни изписвания: мерка

Във формата за ед.ч. се пише с я (променливо я), а в мн.ч. преминава в е (мерки).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*měra
Умалителна или производна форма от старобългарското 'мѣра', с корен *mě- (меря).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мярка за неотклонение
  • прекалих с мярката
  • взимам мерки
Фразеологизми:
  • нямам мярка
  • с двойна мярка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.