дисхармония
[disxɐrˈmɔnijɐ]
дисхармония значение:
Какво е дисхармония? Липса на хармоничност, неприятно за слуха съчетание на тонове; дисонанс.
1. (музика) Липса на хармоничност, неприятно за слуха съчетание на тонове; дисонанс.
2. (преносно) Липса на съгласуваност, разбирателство или единство в отношения или явления.
- Ударение
- дисхармо̀ния
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дис-хар-мо-ни-я
- Род
- женски
- Мн. число
- дисхармонии
Примери за използване на дисхармония
(музика)
- Във финала на симфонията композиторът умишлено използва дисхармония, за да създаде напрежение.
(преносно)
- Постоянните скандали внесоха пълна дисхармония в семейния им живот.
- Имаше очевидна дисхармония между думите и действията на политика.
Синоними на дисхармония
Антоними на дисхармония
Как се пише дисхармония
Грешни изписвания: дизхармония, десхармония, дйсхармония, дисхърмония, дисхармуния, дисхармонйя
Представката се пише дис-. Съгласната с не се озвучава писмено пред звучни съгласни в чужди представки.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dys- + harmonia
Съставена от представката за отрицание или нарушение 'дис-' (гр. dys-) и 'хармония' (съзвучие, съгласуваност).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна дисхармония
- вносям дисхармония
- когнитивна дисхармония
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
