доблест
[ˈdɔblɛst]
доблест значение:
Какво е доблест? Високо морално качество, изразяващо се в честност, мъжество, смелост и готовност за саможертва в името на висши принципи.
1. (етика) Високо морално качество, изразяващо се в честност, мъжество, смелост и готовност за саможертва в името на висши принципи.
- Ударение
- до̀блест
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-лест
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на доблест
(етика)
- Войниците се сражаваха с невиждана доблест.
- Изисква се доблест, за да признаеш грешката си.
Синоними на доблест
Антоними на доблест
Как се пише доблест
Грешни изписвания: доблезт, дублест
При проверка на звучността на съгласната 'с' пред беззвучната 'т', думата не се променя. Не се пише със 'з'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:добль
От старобългарското прилагателно 'добль' (храбър, силен, способен). Сродна с корена на думата 'добър'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- военна доблест
- гражданска доблест
- проявявам доблест
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
