доблестен
[ˈdɔblɛstɛn]
доблестен значение:
Какво е доблестен? Който притежава високи морални качества, честност и мъжество; храбър и почтен.
1. (общо) Който притежава високи морални качества, честност и мъжество; храбър и почтен.
- Ударение
- до̀блестен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- доб-лес-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- доблестни
Примери за използване на доблестен
(общо)
- Генералът беше доблестен воин, уважаван и от враговете си.
- Тя направи доблестен опит да спаси ситуацията, въпреки риска.
Как се пише доблестен
Грешни изписвания: доблесен, дублестен
При изговор звукът т в групата съгласни -стн- често изпада, но задължително се пише (проверка: доблест).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:доблесть
Произлиза от старобългарската дума 'доблесть' (храброст, мъжество). Коренът е сродни с 'добър' и 'дебел' (в старинното значение на силен/здрав).
Употреба
Чести словосъчетания:
- доблестен мъж
- доблестен подвиг
- доблестно поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
