добродушие
[dobroˈduʃiɛ]
добродушие значение:
Какво е добродушие? Качество на човек, който е с добра душа; мекота на характера, липса на злоба, отзивчивост.
1. (етика) Качество на човек, който е с добра душа; мекота на характера, липса на злоба, отзивчивост.
- Ударение
- доброду̀шие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-ду-ши-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (singulare tantum)
Примери за използване на добродушие
(етика)
- Той се усмихна с присъщото си добродушие.
- Въпреки строгия си вид, той проявяваше изключително добродушие към децата.
Синоними на добродушие
Антоними на добродушие
Как се пише добродушие
Грешни изписвания: добродошие, дубродушие, добрудушие, добродушйе
Пише се слято, със съединителна гласна о (добр-о-душие).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + душа
Сложна дума, съставена от основите на 'добър' и 'душа', свързани със съединителна гласна -о-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старческо добродушие
- наивно добродушие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
