доброчестина
[dobrot͡ʃɛstiˈna]
доброчестина значение:
Какво е доброчестина? Състояние на щастие, благополучие и радост.
1. (Остаряло/Диалектно) Състояние на щастие, благополучие и радост.
2. (Рядко) Добродетелност, морална чистота.
- Ударение
- доброчестина̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-чес-ти-на
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на доброчестина
(Остаряло/Диалектно)
- Живееха в мир и доброчестина до дълбока старост.
(Рядко)
- Тя бе известна със своята скромност и доброчестина.
Синоними на доброчестина
Антоними на доброчестина
Как се пише доброчестина
Грешни изписвания: доброчестна, дуброчестина, добручестина, доброчестйна
Сложна дума с о като съединителна гласна. Съдържа суфикс -ина.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:доброчест
Стара дума, производна от 'доброчест' (добър + чест/щастие). 'Чест' в стария смисъл на съдба, щастие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
