докачение
[dokɐˈt͡ʃɛniɛ]
докачение значение:
Какво е докачение? Чувство на обида или засягане на честолюбието; оскърбление.
1. (книжовно) Чувство на обида или засягане на честолюбието; оскърбление.
- Ударение
- докачѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-ка-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- докачения
Примери за използване на докачение
(книжовно)
- Той прие забележката с видимо докачение.
- В гласа ѝ се усещаше леко докачение.
Синоними на докачение
Антоними на докачение
Как се пише докачение
Грешни изписвания: докъчение, дукачение, докаченйе
Думата се пише с двойно е в края (наставка -ение), типична за отглаголни съществителни.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:докачити
Отглаголно съществително от 'докача' (обидя, засегна), с корен, свързан с докосване ('кача'). Развитие на значението от физическо докосване към емоционално засягане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- с докачение
- изпитвам докачение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
