удовлетворение
[udovlɛtvoˈrɛniɛ]
удовлетворение значение:
Какво е удовлетворение? Чувство на радост, доволство и душевен комфорт, породено от изпълнено желание, постигната цел или добре свършена работа.
1. (пряко) Чувство на радост, доволство и душевен комфорт, породено от изпълнено желание, постигната цел или добре свършена работа.
2. (официално / юридическо) Действие по изпълнение на искане, молба или претенция; получаване на обезщетение за нанесена обида или щета.
- Ударение
- удовлетворѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-дов-ле-тво-ре-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- удовлетворения
Примери за използване на удовлетворение
(пряко)
- Той изпита огромно удовлетворение, когато видя завършената картина.
- Работата ми носи повече морално, отколкото материално удовлетворение.
(официално / юридическо)
- Ищецът получи пълно финансово удовлетворение от съда.
- Настоявам за удовлетворение заради нанесената ми публична обида.
Синоними на удовлетворение
Антоними на удовлетворение
Как се пише удовлетворение
Грешни изписвания: удолетворение, удоволетворение, одовлетворение, удувлетворение, удовлетвурение, удовлетворенйе
Думата се пише с в в корена (удовлетворение), тъй като произлиза от доволен, воля. Изпускането на 'в' е честа грешка.
Етимология
Произход:Старобългарски / Църковнославянски
Оригинална дума:удовлетворить (русизъм) / satis-factio (лат.)
Думата е абстрактно съществително, образувано от глагола 'удовлетворя'. Структурно е калка (буквален превод по морфеми) от латинското 'satisfactio' (satis - достатъчно, facere - правя) или заемка чрез руски език. Коренът 'довол-' се свързва с идеята за достатъчност и воля/желание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- морално удовлетворение
- пълно удовлетворение
- чувство на удовлетворение
- получавам удовлетворение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
