достоен
[doˈstɔjɛn]
достоен значение:
Какво е достоен? Който притежава необходимите положителни качества, заслуги или морална висота; заслужил уважение.
1. (качества) Който притежава необходимите положителни качества, заслуги или морална висота; заслужил уважение.
2. (съответствие) Който заслужава нещо (награда, наказание, внимание).
- Ударение
- досто̀ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- до-сто-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- достойни
Примери за използване на достоен
(качества)
- Той е достоен наследник на баща си.
- Показа достоен пример за смелост.
(съответствие)
- Това произведение е достойно за възхищение.
- Постъпката му е достойна за порицание.
Синоними на достоен
Как се пише достоен
Грешни изписвания: достоин, дустоен, достуен
В мъжки род единствено число окончанието е -ен (достоен). В множествено число се променя на 'й' (достойни).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:достоинъ
Сродна с 'стоя'. Значението еволюира от 'стоящ (на ниво)', 'подходящ' към 'заслужил'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- достоен човек
- достоен живот
- достоен противник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
