благороден
благороден значение:
Какво е благороден? За човек, характер или душевност: отличаващ се с нравствено достойнство, доброта и великодушие.
1. За човек, характер или душевност: отличаващ се с нравствено достойнство, доброта и великодушие.
2. За постъпка, цел или чувство: породен от достойни нравствени подбуди и стремеж към добро.
3. За лице, израз или осанка: излъчващ достойнство, изящество и душевна красота.
4. (разговорно) За цвят, тон или десен: ненатрапчив, мек и изискан.
5. Който има аристократически произход; знатен.
6. (химия) В названията на метали и газове: с ниска химическа активност; за металите — устойчив на окисляване.
7. (остаряло) Като съществително, остаряло: благородник.
- Ударение
- благоро̀ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бла-го-ро-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благородни
Примери за използване на благороден
- Благородният човек помогна на непознатия, без да очаква награда.
- Тя запази благородния си характер въпреки изпитанията.
- Доброволците защитиха благородна кауза.
- Художникът улови благородния израз на лицето ѝ.
(разговорно)
- Дизайнерът избра благороден зелен тон за залата.
- Тя произхожда от благороден род.
(химия)
- Златото е благороден метал, а хелият е благороден газ.
(остаряло)
- На събранието се явили благородните от околните земи.
Синоними на благороден
Антоними на благороден
Как се пише благороден
Употреба
Чести словосъчетания:
- благороден елен
- благороден метал
- благороден газ
- благородна кауза
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
