дрънчене
[drɐnˈt͡ʃɛnɛ]
дрънчене значение:
Какво е дрънчене? Издаване на рязък, метален звук при удар или триене на метални или стъклени предмети.
1. (пряко) Издаване на рязък, метален звук при удар или триене на метални или стъклени предмети.
2. (преносно) Досадно, монотонно или натрапчиво говорене.
- Ударение
- дрънчéне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дрън-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- дрънчения
Примери за използване на дрънчене
(пряко)
- Чуваше се ясното дрънчене на чаши при наздравицата.
- Дрънченето на веригите отекваше в коридора.
(преносно)
- Омръзна ми това постоянно дрънчене за политика.
- Престани с твоето дрънчене, главата ме заболя.
Как се пише дрънчене
Грешни изписвания: дрънче не, дранчене
Думата е отглаголно съществително и се пише слято. Коренната гласна е ъ (дрън).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дрънча
Отглаголно съществително име от глагола 'дрънча', който е звукоподражателен по произход (корен 'дрън').
Употреба
Чести словосъчетания:
- дрънчене на оръжие
- дрънчене на монети
- метално дрънчене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
