тишина
[tiʃiˈna]
тишина значение:
Какво е тишина? Пълна липса на звуци или шум; безшумие.
1. (пряко) Пълна липса на звуци или шум; безшумие.
2. (преносно) Липса на движение, вълнение или суматоха; покой.
- Ударение
- тишина̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-ши-на
- Род
- женски
- Мн. число
- тишини
Примери за използване на тишина
(пряко)
- В стаята цареше гробна тишина.
- Обичам тишината на планината рано сутрин.
(преносно)
- Душевна тишина.
- Политическа тишина преди изборите.
Как се пише тишина
Грешни изписвания: тешина, тйшина, тишйна
Думата се пише с и в първата сричка (тишина), тъй като коренът е тих.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*tixъ
Произлиза от праславянския корен *tixъ (тих), от който произлизат думи в почти всички славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гробна тишина
- пазя тишина
- нарушавам тишината
- мъртва тишина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
