шум
[ʃum]
шум значение:
Какво е шум? Звук без определена честота или смес от множество звуци; всичко, което се чува.
1. (физика/акустика) Звук без определена честота или смес от множество звуци; всичко, което се чува.
2. (пряко) Леко звучене, предизвикано от триенето на листа, вода или вятър.
3. (преносно) Оживено обсъждане, сензация или скандал около някакво събитие.
4. (комуникации/техника) Смущения в сигнала при предаване на информация.
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шум
- Род
- мъжки
- Мн. число
- шумове
Примери за използване на шум
(физика/акустика)
- Силният уличен шум пречеше на съня му.
- Чу се странен шум от двигателя.
(пряко)
- Обичам шума на гората.
- Шумът на вълните ме успокоява.
(преносно)
- Филмът вдигна много шум преди премиерата си.
- Не обичам да се вдига излишен шум около името ми.
(комуникации/техника)
- Имаше много шум в аудиозаписа.
- Цифров шум в изображението.
Синоними на шум
Антоними на шум
Как се пише шум
Думата се пише с у, не с о.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:šumъ
Общославянска дума със звукоподражателен произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бял шум
- промишлен шум
- вдигам шум
- сърдечен шум
Фразеологизми:
- Много шум за нищо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
