дуя
[ˈdujɐ]
дуя значение:
Какво е дуя? Вея силно, духам със сила (за вятър).
1. (пряко) Вея силно, духам със сила (за вятър).
2. (пряко) Пълня с въздух, правя нещо да увеличи обема си чрез вкарване на въздух.
3. (преносно) Държа се високомерно, надувам се, перча се (възвратна форма 'дуя се').
- Ударение
- ду̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ду-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- надуя
Примери за използване на дуя
(пряко)
- Вън вятърът дуе и вие в комина.
(пряко)
- Децата дуят балони за тържеството.
- Ковачите дуят меха, за да разпалят огъня.
(преносно)
- Не ми се дуй, ами свърши работата!
- Защо се дуеш толкова за тази награда?
Синоними на дуя
- вея, духам, фуча, надувам, помпам, надувам се, големея се, важнича, перча се
Как се пише дуя
Грешни изписвания: дуйа, доя
Пише се с у, а не с о. Завършва на -я в 1 л. ед.ч.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*dъmǫ
Сродна със старобългарското дѫти (дути). Коренът е свързан с движение на въздух.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дуя се
- вятър дуе
Фразеологизми:
- дуя платната
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
