дъхав
[ˈdɤxɐf]
дъхав значение:
Какво е дъхав? Който изпуска приятна миризма; ароматен, благоуханен.
1. (пряко) Който изпуска приятна миризма; ароматен, благоуханен.
- Ударение
- дъ́хав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дъ-хав
- Род
- мъжки
Примери за използване на дъхав
(пряко)
- В градината цъфтяха дъхави рози.
- Тя ми поднесе чаша дъхав билков чай.
Синоними на дъхав
Антоними на дъхав
Как се пише дъхав
Грешни изписвания: дахав, дъхъв
Коренната гласна е 'ъ' (проверка: дъх).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъхъ
От съществителното 'дъх' (миризма, аромат) и наставка '-ав', характерна за прилагателни, означаващи качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дъхав здравец
- дъхав чай
- дъхави цветя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
