е
[ɛ]
е значение:
Какво е е? Съществува, намира се, налице е (форма за 3 л. ед.ч. на глагола 'съм').
1. (екзистенциално) Съществува, намира се, налице е (форма за 3 л. ед.ч. на глагола 'съм').
2. (граматика) Свързка (копула) в съставното именно сказуемо, свързваща подлога с неговото определение.
3. (спомагателен глагол) Част от образуването на сложни глаголни времена (напр. минало неопределено време) за 3 л. ед.ч.
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- е
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на е
(екзистенциално)
- Той е в стаята.
- Истината е някъде там.
(граматика)
- Тя е умна.
- Иван е лекар.
(спомагателен глагол)
- Той е дошъл навреме.
- Детето е заспало.
Синоними на е
Как се пише е
Кратките форми на глагола 'съм' не носят ударение, освен когато са в началото на изречението или след 'не', 'ли'.
Етимология
Произход:Праиндоевропейски
Оригинална дума:*h₁ésti
Произлиза от праиндоевропейския корен *h₁ésti, преминал през праславянското *jestь. Това е трето лице единствено число на глагола 'съм'.
Употреба
Фразеологизми:
- каквото е, такова
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
