Dumite-BG – онлайн речник за българския език

езичница

[ɛ'zit͡ʃnit͡sɐ]

езичница значение:

Какво е езичница? Жена, която изповядва политеистична религия (вяра в много богове) или идолопоклонничество; нехристиянка (в исторически контекст).

1. (религия) Жена, която изповядва политеистична религия (вяра в много богове) или идолопоклонничество; нехристиянка (в исторически контекст).
Ударение
езѝчница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-зич-ни-ца
Род
женски
Мн. число
езичници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на езичница

(религия)
  • Според легендата, тя била езичница, която приела християнството след чудо.
  • Римската езичница почиташе богинята Веста.

Синоними на езичница

Антоними на езичница

Как се пише езичница

Грешни изписвания: езйчница, езичнйца

Думата се пише с з (от език, езичник).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѩзыкъ (народ)
Женски род на 'езичник'. Калка на гръцкото 'ethnikos' (народен, от други народи), използвано в християнската терминология за обозначаване на нехристияни (политеисти).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.