Dumite-BG – онлайн речник за българския език

екватор

[ɛkˈvatɔr]

екватор значение:

Какво е екватор? Въображаема голяма окръжност върху земната повърхност, която е на равно разстояние от двата полюса и разделя Земята на Северно и Южно полукълбо.

1. (география) Въображаема голяма окръжност върху земната повърхност, която е на равно разстояние от двата полюса и разделя Земята на Северно и Южно полукълбо.
2. (астрономия) Небесният екватор е голямата окръжност на небесната сфера, в чиято равнина лежи земният екватор.
Ударение
еквàтор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ек-ва-тор
Род
мъжки
Мн. число
екватори (рядко употребимо, при небесни тела)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на екватор

(география)
  • Климатът около екватора е горещ и влажен.
  • Корабът пресече екватора по обяд.
(астрономия)
  • Съзвездието Орион е разположено на небесния екватор.

Антоними на екватор

Как се пише екватор

Грешни изписвания: еквътор, екватур
Пише се с е в началото и о в последната сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:aequator
От латинското aequator ('който изравнява', 'изравнители'), от aequare (равнявам), тъй като денят и нощта са равни на екватора.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • небесен екватор
  • на екватора

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.