Dumite-BG – онлайн речник за българския език

полюс

[ˈpɔljos]

полюс значение:

Какво е полюс? Всяка от двете точки, в които мислената земна ос пресича земната повърхност (Северен и Южен полюс).

1. (география) Всяка от двете точки, в които мислената земна ос пресича земната повърхност (Северен и Южен полюс).
2. (физика) Крайна точка на магнит, електрическа верига или батерия, където се проявяват противоположни сили (положителен и отрицателен).
3. (преносно) Крайност, пълна противоположна страна в мнения, характери или явления.
Ударение
по̀люс
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-люс
Род
мъжки
Мн. число
полюси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на полюс

(география)
  • Експедицията достигна Южния полюс след месеци на трудности.
(физика)
  • Противоположните полюси на магнитите се привличат.
(преносно)
  • Двамата братя са на двата полюса по отношение на политиката.

Синоними на полюс

Как се пише полюс

Грешни изписвания: полис, полюст
Думата се пише с ю. Да не се бърка с полис (град-държава в Древна Гърция).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:polus
От латински 'polus', което идва от старогръцки 'polos' (ос, ос на въртене, небесен свод).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Северен полюс
  • Южен полюс
  • магнитен полюс
  • противоположни полюси
Фразеологизми:
  • на двата полюса

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.