Dumite-BG – онлайн речник за българския език

електричество

[ɛlɛkˈtrit͡ʃɛstvo]

електричество значение:

Какво е електричество? Съвкупност от физични явления, свързани с наличието и движението на електрически заряди.

1. (физика) Съвкупност от физични явления, свързани с наличието и движението на електрически заряди.
2. (бит) Електрическа енергия, използвана за осветление и захранване на уреди; ток.
3. (преносно) Напрежение, нервна възбуда или силно привличане между хора.
Ударение
електри́чество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
е-лек-три-чест-во
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на електричество

(физика)
  • Електричеството е основна форма на енергия в съвременния свят.
  • Статично електричество.
(бит)
  • Спряха електричеството заради бурята.
  • Сметката за електричество е много висока този месец.
(преносно)
  • Във въздуха се усещаше напрежение и електричество преди началото на мача.

Синоними на електричество

Как се пише електричество

Грешни изписвания: електричесво, електрйчество, електричеству
Съдържа наставката -ество, характерна за абстрактни съществителни имена.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ēlektron (ἤλεκτρον)
От старогръцката дума за 'кехлибар' (тъй като при триене кехлибарът привлича леки предмети). Терминът е въведен в науката от Уилям Гилбърт (1600 г.).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • статично електричество
  • спиране на електричеството
  • проводимост на електричество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.