напрежение
[nɐprɛˈʒɛniɛ]
напрежение значение:
Какво е напрежение? Състояние на силно обтягане, опъване на мускули или материя.
1. (общо) Състояние на силно обтягане, опъване на мускули или материя.
2. (физика) Разликата в потенциалите между две точки на електрическо поле, която предизвиква протичане на електрически ток; измерва се във волтове.
3. (психология) Състояние на силна нервна възбуда, безпокойство или съсредоточеност.
4. (механика) Мярка за вътрешните сили, възникващи в деформируемо тяло под въздействието на външни сили.
- Ударение
- напрежѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-пре-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- напрежения
Примери за използване на напрежение
(общо)
- В мускулите му се усещаше огромно напрежение преди скока.
- Въжето се скъса от голямото напрежение.
(физика)
- Опасно високо напрежение.
- Уредът работи при напрежение 220 волта.
(психология)
- Чакането на резултатите създаде огромно напрежение сред студентите.
- Напрежението му дойде в повече и той избухна.
(механика)
- Механично напрежение.
- Изчисляване на допустимото напрежение на гредата.
Синоними на напрежение
Антоними на напрежение
Как се пише напрежение
Грешни изписвания: наприжение, напрежиние, напряжение, нъпрежение, напреженйе
Думата се пише с е във втората и третата сричка (напрежение), въпреки че произлиза от 'напрягам' (където има 'я' под ударение).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:напрѧгѫ
Образувано от глагола 'напрягам'. Коренът е общославянски, свързан с идеята за опъване и стягане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- високо напрежение
- нервно напрежение
- електрическо напрежение
- социално напрежение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
