Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опън

[ˈɔpɐn]

опън значение:

Какво е опън? Състояние на тяло или материал, подложен на действието на две равни и противоположни сили, които се стремят да го удължат; напрежение на разтягане.

1. (физика) Състояние на тяло или материал, подложен на действието на две равни и противоположни сили, които се стремят да го удължат; напрежение на разтягане.
Ударение
о̀пън
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пън
Род
мъжки
Мн. число
опъни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опън

(физика)
  • Въжето се скъса, защото не издържа на силния опън.
  • Стоманата има висока якост на опън.

Антоними на опън

Как се пише опън

Грешни изписвания: опан, упън
Втората сричка съдържа променливо ъ, което се запазва при членуване (опънът), но изпада при някои форми, макар думата да няма често употребявано множествено число.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:опъна
Отглаголно съществително от глагола 'опъна' (разпъна). Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • якост на опън
  • сика на опън

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.