Dumite-BG – онлайн речник за българския език

елф

[ɛlf]

елф значение:

Какво е елф? Свръхестествено същество от германската и скандинавската митология, обикновено описвано като дух на природата, понякога с човешки облик, но с магически способности.

1. (митология) Свръхестествено същество от германската и скандинавската митология, обикновено описвано като дух на природата, понякога с човешки облик, но с магически способности.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
елф
Род
мъжки
Мн. число
елфи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на елф

(митология)
  • Според легендите елфите живеят в горите и пазят природата.
  • Във фентъзи литературата елфите често са представени като високи, красиви и безсмъртни.

Синоними на елф

Как се пише елф

Грешни изписвания: ев, елв

Думата завършва на звучна съгласна ф. Проверка с формата за множествено число: елфи.

Етимология

Произход:Немски/Английски
Оригинална дума:Elf (нем.), Elf (англ.)
Произлиза от германската митология (староскандинавски 'alfr'), навлязла в българския език чрез западноевропейската литература и фолклор.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • горски елф
  • тъмен елф

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.