дух
[dux]
дух значение:
Какво е дух? Нематериалното начало в човека; съзнание, мисъл, психически способности (противопоставено на тялото и материята).
1. (философия/религия) Нематериалното начало в човека; съзнание, мисъл, психически способности (противопоставено на тялото и материята).
2. (митология) Свръхестествено безплътно същество.
3. (психология) Вътрешно състояние, настроение, нагласа или морал на група хора.
4. (преносно) Същински смисъл, основна идея или насока на нещо.
- Ударение
- ду̀х
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дух
- Род
- мъжки
- Мн. число
- духове
Примери за използване на дух
(философия/религия)
- Здрав дух в здраво тяло.
- Тя притежава несломим дух.
(митология)
- Вярваха, че къщата е обитавана от зли духове.
- Духът от вълшебната лампа изпълни три желания.
(психология)
- Бойният дух на армията е висок.
- В колектива цари приятелски дух.
(преносно)
- Трябва да спазваме не само буквата, но и духа на закона.
Антоними на дух
Как се пише дух
Едносрична дума. При членуване с пълен член: духът; с кратък член: духа.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*duxъ
От праславянското *duxъ* (дихание, дух), сродно с литовското *dausos* (въздух) и староиндийското *dhūmas* (дим, пара). Първоначалното значение е свързано с дишането като признак на живот.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Светият Дух
- присъствие на духа
- в духа на
Фразеологизми:
- предавам Богу дух
- ни сном, ни духом
- вдигам духа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
