съзнание
[sɐzˈnaniɛ]
съзнание значение:
Какво е съзнание? Висша, присъща само на човека форма на психическо отражение на обективната действителност; съвкупност от психически процеси, чрез които субектът осмисля света и себе си.
1. (Философия и Психология) Висша, присъща само на човека форма на психическо отражение на обективната действителност; съвкупност от психически процеси, чрез които субектът осмисля света и себе си.
2. (Медицина) Състояние на будрост, при което човек е способен да възприема околната среда и да реагира на дразнители.
3. (Пряко) Способност за правилно разбиране и оценка на действителността; чувство за дълг и отговорност.
- Ударение
- съзна̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съз-на-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- съзнания
Примери за използване на съзнание
(Философия и Психология)
- Човешкото съзнание е продукт на дълга социална и биологична еволюция.
- Битието определя съзнанието.
(Медицина)
- Пострадалият беше в тежко състояние, но в съзнание.
- Пациентът загуби съзнание по време на манипулацията.
(Пряко)
- Трябва да проявим високо гражданско съзнание и да гласуваме.
- Липсва му елементарно професионално съзнание.
Антоними на съзнание
Как се пише съзнание
Грешни изписвания: сазнание, съзнаниe, съзнъние, съзнанйе
Думата се изписва с начална представка съ-. Проверката се прави чрез морфологичен анализ, като се отделя коренът знание.
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:сознание / съзнаниѥ
Калка (буквален превод по морфеми) от латинската дума conscientia. Образувана от представката 'съ-' (с, заедно) и корена 'знание'. В съвременния български език навлиза под влияние на руската лексика през Възраждането.
Употреба
Чести словосъчетания:
- в съзнание
- загуба на съзнание
- гражданско съзнание
- обществено съзнание
- бистрене на съзнанието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
