разум
[ˈrazom]
разум значение:
Какво е разум? Висша способност на човека да мисли логически, да осъзнава действителността, да образува понятия и да взема целесъобразни решения.
1. (философия/психология) Висша способност на човека да мисли логически, да осъзнава действителността, да образува понятия и да взема целесъобразни решения.
2. (преносно) Мъдрост, благоразумие в постъпките.
- Ударение
- ра̀зум
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-зум
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма (обикновено)
Примери за използване на разум
(философия/психология)
- Човекът е надарен с разум и свободна воля.
- Слушай гласа на разума, а не на сърцето.
(преносно)
- Призовавам те към разум и спокойствие.
Как се пише разум
Грешни изписвания: разом, ръзум
Пише се с у в последната сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разоумъ
Общославянска дума. Образувана от префикса 'раз-' (усилващо или разпределително значение) и корена 'ум'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- здрав разум
- гласът на разума
- чист разум
Фразеологизми:
- идвам на себе си (възвръщам си разума)
- губя разум
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
