енклитика
[ɛnklˈitikɐ]
енклитика значение:
Какво е енклитика? Дума без собствено ударение, която се изговаря слято с предхождащата я ударена дума, образувайки една фонетична цялост.
1. (езикознание) Дума без собствено ударение, която се изговаря слято с предхождащата я ударена дума, образувайки една фонетична цялост.
- Ударение
- енклѝтика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ен-кли-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- енклитики
Примери за използване на енклитика
(езикознание)
- В израза 'видя̀х ги', кратката местоименна форма 'ги' е енклитика.
- Кратките форми на личните местоимения в българския език често функционират като енклитики.
Синоними на енклитика
Антоними на енклитика
Как се пише енклитика
Грешни изписвания: инклитика, енклйтика, енклитйка
Думата започва с е, следвайки гръцкия оригинал (en-), а не латинското (in-).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐγκλιτικός (enklitikos)
От старогръцки 'enklitikos' (накланящ се), от глагола 'enklino' (облягам се). Терминът описва дума, която 'се обляга' фонетично на предходната.
Употреба
Чести словосъчетания:
- енклитична форма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
