епика
[ˈɛpika]
епика значение:
Какво е епика? Един от трите основни литературни рода (наред с лириката и драмата), който обективно изобразява събития, хора и обстановката около тях чрез повествование.
1. (литература) Един от трите основни литературни рода (наред с лириката и драмата), който обективно изобразява събития, хора и обстановката около тях чрез повествование.
2. (преносно) Съвкупност от величествени, героични събития.
- Ударение
- ѐпика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (singularia tantum)
Примери за използване на епика
(литература)
- Българската възрожденска епика включва множество поеми и повести.
- Омир е считан за баща на античната епика.
(преносно)
- Епиката на Априлското въстание е увековечена в литературата.
Синоними на епика
Как се пише епика
Грешни изписвания: епека, епйка
Пише се с е в началото.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:epikos
От старогръцки 'epos' (слово, разказ, песен). Заето в българския език чрез руски или западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народна епика
- героична епика
- антична епика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
