еснаф
[ɛs.ˈnaf]
еснаф значение:
Какво е еснаф? Професионално сдружение на занаятчии от един и същи бранш в Османската империя и през Възраждането; занаятчийска гилдия.
1. (История) Професионално сдружение на занаятчии от един и същи бранш в Османската империя и през Възраждането; занаятчийска гилдия.
2. (Пряко) Занаятчия, член на такова сдружение.
3. (Преносно) Човек с ограничени, дребнави интереси, който робува на предразсъдъци, материално благополучие и обществено мнение; тесногръд и егоистичен човек.
- Ударение
- есна̀ф
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ес-наф
- Род
- мъжки
- Мн. число
- еснафи
Примери за използване на еснаф
(История)
- Кожухарският еснаф дари средства за построяването на новата църква.
(Пряко)
- Дядо му беше стар, уважаван еснаф.
(Преносно)
- Не бъди такъв еснаф, помисли за изкуството, а не само за парите.
- Тя се задушаваше сред еснафите в малкия град.
Синоними на еснаф
Антоними на еснаф
Как се пише еснаф
Грешни изписвания: иснаф, еснъф, еснав
Думата се пише с е в началото и а във втората сричка. При проверка на звучната съгласна ф (която не се променя), формата за мн.ч. е еснафи.
Етимология
Произход:Арабски
Оригинална дума:aṣnāf
През турски esnaf от арабски aṣnāf – множествено число на ṣinf (род, вид, класа, категория хора).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребен еснаф
- абаджийски еснаф
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
