заблудя
[zɐbɫoˈdʲa]
заблудя значение:
Какво е заблудя? Накарвам някого да изгуби верния път или посока.
1. (пряко) Накарвам някого да изгуби верния път или посока.
2. (преносно) Въвеждам някого в грешка; измамвам някого, като му представям неверни неща за истина.
- Ударение
- заблудя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-блу-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- заблудя се
- Видова двойка
- заблуждавам
Примери за използване на заблудя
(пряко)
- Гъстата мъгла ни заблуди и не можахме да открием хижата.
(преносно)
- Търговецът се опита да ме заблуди относно качеството на стоката.
Антоними на заблудя
Как се пише заблудя
Грешни изписвания: заблодя, зъблудя
Коренът е блуд, пише се с у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заблудити
От представката 'за-' и корена 'блуд' (блуждая, греша, скитам), сроден със старобългарското 'блудити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- да заблудя противника
- да заблудя следите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
