завещател
[zavɛˈʃtatɛl]
завещател значение:
Какво е завещател? Лице, което чрез завещание се разпорежда с имуществото си за след своята смърт.
1. (право) Лице, което чрез завещание се разпорежда с имуществото си за след своята смърт.
- Ударение
- завеща̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ве-ща-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- завещатели
Примери за използване на завещател
(право)
- Завещателят трябва да е дееспособен към момента на съставяне на документа.
- Волята на завещателя беше изпълнена точно от нотариуса.
Синоними на завещател
Антоними на завещател
Как се пише завещател
Грешни изписвания: завещатал, завещал, зъвещател, завещътел
Думата се пише с щ. Съдържа променливо я (в 'завещая'), но в тази форма гласната е под ударение и се запазва като а (след жупящата съгласна 'щ').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:завѣщати
Образувано от глагола 'завещая' (да оставя наследство) и наставката '-тел'. Коренът е свързан с 'вещам' (говоря, обещавам) и 'съвет'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- воля на завещателя
- смърт на завещателя
- подпис на завещателя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
