завладяване
[zɐvlɐˈdʲavɐnɛ]
завладяване значение:
Какво е завладяване? Насилствено установяване на власт над чужда територия, държава или население чрез военни действия или агресия.
1. (военно дело / политика) Насилствено установяване на власт над чужда територия, държава или население чрез военни действия или агресия.
2. (преносно) Пълно овладяване на вниманието, мислите или чувствата на някого; силно привличане.
- Ударение
- завладя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-вла-дя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- завладявания
Примери за използване на завладяване
(военно дело / политика)
- Завладяването на крепостта отне месеци на обсада.
- Историята помни много опити за световно завладяване.
(преносно)
- Нейното изпълнение доведе до пълно завладяване на публиката.
- Завладяването на нови пазари е приоритет за компанията.
Синоними на завладяване
Антоними на завладяване
Как се пише завладяване
Грешни изписвания: завладяване, завладеване, зъвладяване, завлъдяване, завладявъне
Думата се пише с променливо я (в ударена сричка пред мека сричка или пред твърда сричка), но тъй като следващата сричка съдържа 'в', правилото за променливото 'я' се прилага спрямо гласната. В случая коренът е 'влад', но в несвършен вид е 'завладявам'. При отглаголните съществителни на -не се запазва гласната от основата на глагола.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:владѣти
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'завладявам' чрез наставката '-не'. Коренът 'влад' (власт, сила) е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- завладяване на територии
- завладяване на космоса
- стремеж към завладяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
