заговорничене
[zɐɡovorˈnit͡ʃɛnɛ]
заговорничене значение:
Какво е заговорничене? Действието по организиране или участие в заговор; тайно уговаряне на действия срещу някого или нещо.
1. (общо) Действието по организиране или участие в заговор; тайно уговаряне на действия срещу някого или нещо.
- Ударение
- заговорнѝчене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-го-вор-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заговорничения
Примери за използване на заговорничене
(общо)
- Постоянното заговорничене в офиса създаде токсична атмосфера.
- Тяхното заговорничене беше разкрито преди да успеят да навредят на краля.
Синоними на заговорничене
Как се пише заговорничене
Грешни изписвания: заговорничване, зъговорничене, загуворничене, заговурничене, заговорнйчене
Суфиксът за отглаголни съществителни от глаголи на -а/-я е '-ене'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говоръ
Отглаголно съществително от 'заговорнича', което произлиза от 'заговор' (тайно споразумение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тайно заговорничене
- политическо заговорничене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
