заканя
[zɐˈkanʲɐ]
заканя значение:
Какво е заканя? Отправя заплаха към някого; изразя намерение да причиня зло или наказание.
1. (пряко / с възвратна частица 'се') Отправя заплаха към някого; изразя намерение да причиня зло или наказание.
2. (преносно / с възвратна частица 'се') Давам твърдо обещание или обет да извърша нещо.
- Ударение
- закàня
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ка-ня
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- заканя се
- Видова двойка
- заканвам
Примери за използване на заканя
(пряко / с възвратна частица 'се')
- Той се заканя, че ще си отмъсти за обидата.
- Кучето се заканя с ръмжене на минувачите.
(преносно / с възвратна частица 'се')
- Заканя се да спра цигарите от утре.
- Тя се заканя да стане най-добрата в класа.
Антоними на заканя
Как се пише заканя
Грешни изписвания: закане, закъня, зъканя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -я, а ударението пада върху корена (зак̀аня).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:канити
Префикс 'за-' + 'каня' (искам, възнамерявам, карам някого). Свързано с идеята за заявяване на намерение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заканя се с пръст
- заканя се да убия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
