Dumite-BG – онлайн речник за българския език

закачалка

[zɐkɐˈt͡ʃaɫkɐ]

закачалка значение:

Какво е закачалка? Приспособление (кука, стойка, рамене) за закачане на дрехи, шапки и други вещи.

1. (бит) Приспособление (кука, стойка, рамене) за закачане на дрехи, шапки и други вещи.
2. (преносно/разговорно) Повод за заяждане или флирт (от 'закачка').
Ударение
закача'лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ка-чал-ка
Род
женски
Мн. число
закачалки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закачалка

(бит)
  • Оставих палтото си на закачалката в коридора.
  • В гардероба нямаше достатъчно закачалки за всичките ѝ рокли.
(преносно/разговорно)
  • Търсеше си закачалка, за да започне скандал.

Синоними на закачалка

Как се пише закачалка

Грешни изписвания: закачаука, зъкачалка, закъчалка, закачълка

Пише се с л (-лка), което пред съгласна се произнася твърдо, но не преминава в 'у' при писане.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:закачам
Производна от глагола 'закачам' + наставка '-лка' за оръдие/пособие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дървена закачалка
  • стенна закачалка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.