заник
[ˈzanik]
заник значение:
Какво е заник? Залез на слънцето или друго небесно светило.
1. (поетично/остаряло) Залез на слънцето или друго небесно светило.
2. (преносно/поетично) Край, упадък на живот, слава или епоха.
- Ударение
- за̀ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заници (рядко)
Примери за използване на заник
(поетично/остаряло)
- Слънцето отиваше към заник.
- По заник слънце се прибраха от нивата.
(преносно/поетично)
- Това беше заникът на една велика империя.
Как се пише заник
Грешни изписвания: зъник, занйк
Пише се с з.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:никнути
От глагола 'никна' с представка 'за-', означаваща движение надолу или скриване (аналогично на залязвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- по заник
- към заник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
