запетайка
[zɐpɛˈtajkɐ]
запетайка значение:
Какво е запетайка? Препинателен знак (,), който служи за отделяне на еднородни части в изречението или на прости изречения в състава на сложното. Често се използва като синоним на 'запетая' в разговорната реч или в началното училище.
1. (граматика) Препинателен знак (,), който служи за отделяне на еднородни части в изречението или на прости изречения в състава на сложното. Често се използва като синоним на 'запетая' в разговорната реч или в началното училище.
2. (преносно) Малка подробност, дреболия или детайл.
- Ударение
- запетáйка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пе-тай-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- запетайки
Примери за използване на запетайка
(граматика)
- Пропуснал си една запетайка в третото изречение.
(преносно)
- Всичко е изпипано до последната запетайка.
Синоними на запетайка
Как се пише запетайка
Грешни изписвания: запетаика, зъпетайка, запетъйка
Думата се пише с й пред к. Във формите за множествено число й се запазва пред к, ако след к следва гласна и (запетайки).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:запяти
Умалителна форма на 'запетая'. Произлиза от старобългарския глагол 'запяти' (запирам, спъвам, закачам), калкиращ гръцката идея за препинателен знак, който 'спира' или 'забавя' четенето.
Употреба
Чести словосъчетания:
- десетична запетайка
Фразеологизми:
- знам всичко до запетайка
- от точка и запетайка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
