заповеднишки
[zɐpovɛdˈniʃki]
заповеднишки значение:
Какво е заповеднишки? Който е свойствен за човек, обичащ да налага волята си; изразяващ категорично нареждане или властност.
1. (пряко) Който е свойствен за човек, обичащ да налага волята си; изразяващ категорично нареждане или властност.
- Ударение
- заповеднѝшки
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-по-вед-ни-шки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заповеднишки
Примери за използване на заповеднишки
(пряко)
- Той се обърна към подчинените си със строго, почти заповеднишко изражение.
- Не понасям този негов заповеднишки тон.
Синоними на заповеднишки
Как се пише заповеднишки
Грешни изписвания: заповеднички, зъповеднишки, запуведнишки, заповеднйшки, заповеднишкй
Думата се пише с ш, тъй като е образувана с наставката -ки, добавена към основа, завършваща на -к (заповедник -> заповеднишки).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заповѣдь
Произлиза от съществителното 'заповедник' (човек, който обича да заповядва) + наставката за прилагателни '-ски/-шки'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заповеднишки тон
- заповеднишки маниер
- заповеднишки жест
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
