запратя
[zəprɐˈtʲa]
запратя значение:
Какво е запратя? Хвърлям нещо със замах на голямо разстояние или в определена посока; зафучвам.
1. (пряко) Хвърлям нещо със замах на голямо разстояние или в определена посока; зафучвам.
2. (преносно) Изпращам някого на далечно, обикновено неприятно или изолирано място (в командировка, заточение и др.).
- Ударение
- запратя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-пра-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- запратя се
- Видова двойка
- запращам
Примери за използване на запратя
(пряко)
- Ядосан, той запрати телефона си в стената.
- Вълните запратиха лодката към скалите.
(преносно)
- Началството го запрати да работи в най-отдалечения клон на фирмата.
- Съдбата ги запрати в непозната страна.
Как се пише запратя
Грешни изписвания: запрътъ, запрятя, зъпратя, запрътя
Коренът е прат, пише се с 'а'. Окончанието е -я за 1 л. ед.ч.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pratiti
От корена 'пратя' (изпращам) с представка 'за-', подсилваща значението на отдалечаване или хвърляне в далечината.
Употреба
Чести словосъчетания:
- запратя надалеч
- запратя в ъгъла
- запратя по дяволите
Фразеологизми:
- запратя в девета глуха
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
