запретяване
[zaprɛˈtʲavɐnɛ]
запретяване значение:
Какво е запретяване? Налагане на забрана върху извършването на нещо.
1. (книжовно/архаично) Налагане на забрана върху извършването на нещо.
- Ударение
- запретя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пре-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- запретявания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на запретяване
(книжовно/архаично)
- Със строго запретяване на достъпа властите опитаха да овладеят ситуацията.
- Имаше запретяване да се излиза след мръкване.
Синоними на запретяване
Антоними на запретяване
Как се пише запретяване
Грешни изписвания: запритяване, запрещаване, зъпретяване, запретявъне
Пише се с е в корена и променливо я в наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:запрътити
Свързано с глагола 'запретявам' (забранвам). Коренът е общославянски, сроден с руското 'запрещать', но формата 'запретявам' е архаична или книжовна заемка в съвременния български.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
