възпиране
[vɐsˈpirɐnɛ]
възпиране значение:
Какво е възпиране? Действие по спиране, задържане или преграждане на пътя на някого или нещо.
1. (пряко) Действие по спиране, задържане или преграждане на пътя на някого или нещо.
2. (военно дело / политология) Стратегия за предотвратяване на действие от страна на противника чрез заплаха от ответен удар или сериозни последствия.
- Ударение
- възпи'ране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възпирания
Примери за използване на възпиране
(пряко)
- Възпирането на нахлуващите води изискваше изграждането на дига.
(военно дело / политология)
- Ядреното възпиране е основен елемент от доктрината на Студената война.
- Политика на възпиране на агресията.
Синоними на възпиране
Антоними на възпиране
Как се пише възпиране
Грешни изписвания: вазпиране, възпирание, възпйране, възпиръне
Представката е въз- (а не ваз- или вс-). Думата завършва на -ане.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз- + пирам (перъ)
Образувано от представката 'въз-' и корена 'пирам' (спирам, натискам), сродно със старобългарския глагол 'пъръ' (бия, блъскам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ядрено възпиране
- стратегия за възпиране
- възпиране на престъпността
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
