запрещение
[zapreˈʃtenie]
запрещение значение:
Какво е запрещение? Юридически акт, с който физическо лице се лишава изцяло (пълно запрещение) или частично (ограничено запрещение) от дееспособност поради душевна болест или слабоумие, като му се назначава настойник или попечител.
1. (право) Юридически акт, с който физическо лице се лишава изцяло (пълно запрещение) или частично (ограничено запрещение) от дееспособност поради душевна болест или слабоумие, като му се назначава настойник или попечител.
2. (архаично / книжовно) Забрана, възбрана за извършване на нещо.
- Ударение
- запрещѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-пре-ще-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- запрещения
Примери за използване на запрещение
(право)
- Съдът постанови поставяне под пълно запрещение на лицето поради напреднала деменция.
(архаично / книжовно)
- Издадено бе строго запрещение да се влиза в зоната.
Антоними на запрещение
Как се пише запрещение
Грешни изписвания: запрешение, зъпрещение, запрещенйе
Пише се с щ (звучи като 'шт').
Етимология
Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:запретить
От глагола „запретя“ (забраня), който е архаичен или диалектен, с влияние от руския език в юридическата терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно запрещение
- ограничено запрещение
- поставяне под запрещение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
