зария
[zɐˈrijɐ]
зария значение:
Какво е зария? Да забия, да вкарам нещо остро дълбоко в нещо друго.
1. (пряко) Да забия, да вкарам нещо остро дълбоко в нещо друго.
2. (преносно/възвратно) Да скрия, да потопя или да наведа (глава, поглед, лице) в нещо (обикновено от срам, мъка или умора).
3. (рядко) Да започна да рия (за животно).
- Ударение
- зарѝя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-ри-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- зария се
- Видова двойка
- заривам
Форми на думата зария 54
- зари
- зарий
- зарият
- зарийте
- зарие
- зарием
- зариеш
- зариете
- зариеше
- зариейки
- зариел
- зариела
- зариели
- зариело
- зариелия
- зариелата
- зариелите
- зариелият
- зариелото
- зариех
- зариеха
- зариехме
- зариехте
- зариещ
- зариеща
- зариещи
- зариещо
- зариещия
- зариещата
- зариещите
- зариещият
- зариещото
- зарил
- зарила
- зарили
- зарило
- зарилия
- зарилата
- зарилите
- зарилият
- зарилото
- зарит
- зарита
- зарити
- зарито
- зарития
- заритата
- заритите
- заритият
- заритото
- зарих
- зариха
- зарихме
- зарихте
Примери за използване на зария
(пряко)
- Той заби пирона, но не успя да зария острието докрай.
- Лъвът се готвеше да зария зъби в жертвата си.
(преносно/възвратно)
- Искаше да зария лице в дланите си и да заплаче.
- Тя зари поглед в земята.
(рядко)
- Глиганът зари земята в търсене на корени.
Как се пише зария
Грешни изписвания: зарея, зърия, зарйя
Глаголът завършва на -я в 1 л. ед.ч. В минало свършено време формата е зарих (не 'зарех').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рити
Образуван от префикс 'за-' (обозначаващ начало или цялостност на действието) и корен 'рия' (копая, ровя). Сродна със старобългарската 'рити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зария поглед
- зария лице
- зария нокти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.