застоен
[zɐˈstɔen]
застоен значение:
Какво е застоен? Който не се движи, не тече (за течност или въздух); който е престоял дълго на едно място.
1. (физическо) Който не се движи, не тече (за течност или въздух); който е престоял дълго на едно място.
2. (преносно) Свързан с липса на развитие, прогрес или икономически растеж.
- Ударение
- засто́ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-сто-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- застойни
Примери за използване на застоен
(физическо)
- В стаята се усещаше тежък, застоен въздух.
- Комарите се въдят в застойните води на блатото.
(преносно)
- Страната навлезе в дълъг застоен период.
- Застойната икономика доведе до висока безработица.
Синоними на застоен
Антоними на застоен
Как се пише застоен
Грешни изписвания: застойен, зъстоен, застуен
В мъжки род се пише застоен, но в множествено число се появява 'й' – застойни, поради промяната на ятовата гласна (или отпадането на 'е').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:застой
От съществителното 'застой' + прилагателна наставка '-ен'. Коренът е свързан с глагола 'стоя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- застоен въздух
- застоен живот
- застойни води
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
