звукоизвличане
[zvukoizˈvlit͡ʃɐnɛ]
звукоизвличане значение:
Какво е звукоизвличане? Специфичният начин, по който изпълнителят възпроизвежда тона на музикален инструмент или с гласа си; техника на създаване на звука.
1. (музика) Специфичният начин, по който изпълнителят възпроизвежда тона на музикален инструмент или с гласа си; техника на създаване на звука.
- Ударение
- звукоизвлѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зву-ко-из-вли-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- звукоизвличания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на звукоизвличане
(музика)
- Цигуларят работеше върху своето звукоизвличане, за да постигне по-мек тембър.
- При китарата звукоизвличането с пръсти се различава коренно от това с перо.
Синоними на звукоизвличане
Как се пише звукоизвличане
Грешни изписвания: звукоизличане, звуко-извличане, звокоизвличане, звукуизвличане, звукойзвличане, звукоизвлйчане, звукоизвличъне
Сложна дума, която се пише слято. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук + извличам
Сложна съставна дума, образувана от основите на 'звук' и глагола 'извличам' със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- меко звукоизвличане
- агресивно звукоизвличане
- техника на звукоизвличане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
