звучност
[ˈzvu t͡ʃnost]
звучност значение:
Какво е звучност? Качеството да се издава силен, ясен, приятен или богат на тонове звук.
1. (общо) Качеството да се издава силен, ясен, приятен или богат на тонове звук.
2. (лингвистика) Характеристика на говорните звукове, свързана с участието на гласните струни (сонорност).
- Ударение
- зву̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звуч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (като качество)
Примери за използване на звучност
(общо)
- Цигулката се отличаваше с изключителна звучност и тембър.
- Звучността на гласа му изпълни залата.
(лингвистика)
- В българския език звучността е отличителен белег при съгласните (звучни и беззвучни).
Синоними на звучност
Как се пише звучност
Грешни изписвания: звушнос, звучнос, звочност, звучнуст
Пише се с ч (от звучен), а не с 'ш'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звук
Производна от корена 'звук' + наставка '-ност' (през прилагателното 'звучен'). Сродна с общославянски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма звучност
- кристална звучност
- корелация по звучност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
