глухота
[gluxoˈta]
глухота значение:
Какво е глухота? Пълна или частична загуба на слуха; невъзможност да се чуват звуци.
1. (медицина) Пълна или частична загуба на слуха; невъзможност да се чуват звуци.
2. (преносно) Липса на отзивчивост, безразличие към чужди молби или проблеми; духовна изолираност.
- Ударение
- глухота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- глу-хо-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на глухота
(медицина)
- Старческата глухота се развива постепенно.
- Инфекцията доведе до трайна глухота с едното ухо.
(преносно)
- Той прояви пълна глухота към страданията на бедните.
- Срещнаха стена от бюрократична глухота.
Синоними на глухота
Антоними на глухота
Как се пише глухота
Грешни изписвания: глохота, глухута
Пише се с у (от глух) и завършва на -та.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глух
От прилагателното 'глух' + наставка за абстрактни съществителни '-ота'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вродена глухота
- старческа глухота
- душевна глухота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
