звънливост
[zvɐnˈlivost]
звънливост значение:
Какво е звънливост? Свойството на тяло или глас да издава ясен, чист и мелодичен звук (звън).
1. (физика/акустика) Свойството на тяло или глас да издава ясен, чист и мелодичен звук (звън).
2. (лингвистика) Характеристика на съгласните звукове, при чието учленяване участват гласните струни (звучност).
- Ударение
- звънлѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- звън-ли-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на звънливост
(физика/акустика)
- Звънливостта на кристала беше признак за високото му качество.
- Гласът ѝ се отличаваше с особена звънливост и чистота.
(лингвистика)
- Звънливостта е отличителна черта на звуковете 'б', 'д', 'г' в сравнение с техните беззвучни съответствия.
Синоними на звънливост
Антоними на звънливост
Как се пише звънливост
Грешни изписвания: званливост, звънливуст, звънлйвост
Коренът се пише с ъ (звън). Наставката е -ост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:звън
Произлиза от корена „звън“, преминава през прилагателното „звънлив“ и завършва с наставката за абстрактни съществителни „-ост“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кристална звънливост
- сребърна звънливост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
