зев
[zɛf]
зев значение:
Какво е зев? Голям, широко отворен отвор; паст (на животно, пропаст и др.).
1. (книжовно) Голям, широко отворен отвор; паст (на животно, пропаст и др.).
2. (техника) Свободно пространство, отвор между две опори, части на машина или конструкция; светъл отвор.
- Ударение
- зѐв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зев
- Род
- мъжки
- Мн. число
- зевове
Примери за използване на зев
(книжовно)
- Тъмният зев на пещерата плашеше туристите.
- Лъвът отвори страшния си зев.
(техника)
- Зевът на ключа трябва да съвпада с размера на гайката.
- Зевът между колоните на моста е петдесет метра.
Как се пише зев
Грешни изписвания: зеф
При проверка на звучната съгласна в в края на думата, се търси форма, където след нея има гласна: зевът, зевове.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*zěvъ
Свързана с глагола 'зяпам', 'зея'. Коренът е сродни с думи, означаващи отваряне на уста или пролука.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зев на пещера
- зев на ключ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
